Проект С РАК ВЪВ ВРЕМЕ НА КРИЗА

От какво зависи оцеляването с диагноза РАК

| 4 Comments

Албена Пенова

Ако в поредния си материал от поредицата “С рак във време на криза” само препредам разговора си с М.Ш. без да добавям нищо друго, сигурно ще се запитате – тъжна приказка с щастлив край ли е нейната история или вдъхновяващ разказ за една храбра и  млада жена, която преминава през застрашаващо живота изпитание с късмет, упоритост и вяра, че изход има и че усилията си струват!

За мене, като журналист, провеждащ от два месеца срещи и разговори с онкоболни от Клуб за борба с рака в Dir.bg, срещата с Миглена постави още теми за размисъл и дискусия. Това са въпросите за безспорната необходимост от ранно откриване на онкологичните заболявания, за реалната картина на профилактиката в България,  за цялостната грижа за онкоболните у нас.

На какво се дължи кампанийното провеждане на профилактика за различните онкологични заболявания; дали само от ръководствата на здравното министерство и здравната каса се  определят  периодично променящите се приоритети в ранното откриване на рак?  Къде е мястото на фармацефтичните компании в тази пъстра картина? Само от нивото на здравната ни култура ли зависи успешната профилактика?

Това са въпроси, които все по-често се повдигат в медиите напоследък. Докато се намерят верните отговори и докато  съответстващата и навременна грижа за болните  стане приоритет за всеки един от участниците в процеса, хиляди хора ще  се борят и с болестта си и със здравната система за своето оцеляване.

Миглена е диагностицирана с рак на шийката на матката през януари 2010година след 1,5 годишно ходене по мъките. Тя подчертава, че е от хората с добра здравна култура, стриктно си прави профилактични изследвания, чете много и е информирана. Отишла е на преглед при гинеколог, когато са се появили симптоми, показващи, че нещо в нейния организъм не е наред. След около 18 месеца вече е имала цял куп с всевъзможни изследвания. Само от тяхното наименование и описание, студент по медицина сигурно може да напише дипломна работа. В тези изследвания е липсвал единствено тест за носителство на човешки папилома вирус – тест за HPV. Вирусът е доказан причинител на заболяването рак на шийката на матката и е наличен в тялото преди да се развие това заболяване. Затова е необходимо профилактичното проверяване с теста за диагностика  “преди рака”. Ако за други онкологични заболявания е необходимо изследване с пет-скенер и това все още е проблем заради наличните само два пет-скенера в България и заради високата цена на необходимите изотопи, за провеждане на теста за HPV пречки няма. Като оправдание и застраховка на специалистите изглеждат споделяните мнения, че у нас все още не се провеждат масово тези тестове, защото имали висока цена (около 100лв.) и не се поемат от здравната каса. Несравнимо по-висока е цената, която плаща всеки онкоболен с ненавременно поставена диагноза! Сега, след всичко, което е научила и преживяла, Миглена все още е удивена как нито един от шестимата гинеколози, които е посещавала през тези 18 месеца, не я е насочил към този тест. На настояванията  да бъде изследвана именно за рак, е получавала упреци за „измислици и фантасмагории”. А медицината не е безсилна пред заболяването, защото ракът на маточната шийка е лечим изцяло, ако е установен навреме.

Категоричното  лично усещане на младата жена, че нещо с нейното здраве не е наред, я довеждат след много несполучливи консултации до един “прекрасен лекар, прекрасен човек”- д-р Янчо Делчев онко-гинеколог в Клиниката по обща и онкогинекология на Пета МБАЛСофия-ЕАД. Точната преценка на утвърдения специалист и препоръчаният от него тест за наличие на HPV са решаващи за поставяне на диагнозата. Ракът е вече в ІІІ стадий и впоследствие, от купищата прочетена специализирана литература, Миглена научава, че преминалата година и половина е от решаващо значение именно за стадия на нейната болест.

Последващи прегледи, оперативна намеса, лечение в Пета МБАЛ София-ЕАД, Белгия; консултации във Франциа и САЩ. Зад това изброяване на периоди и етапи на лечението, стоят усилията на семейството на Миглена, на нейния съпруг, собствената и воля и оптимизъм и не на последно място професионализмът на лекарите, с които е имала шанса и щастието да се срещне. За да не прозвучи думата “щастие” неуместно, ще цитирам Миглена: ”Не се срутих, аз бях облекчена! Най-накрая имах диагноза и можех да пристъпя към лечение”! Над тези думи могат да се замислят всички институции  и специалисти, от които зависи откриването и лечението на раковите заболявания. На всички, не само на рака на маточната шийка, който по данни на Националния раков регистър  у нас се улавя в ранен стадий  само в 30% от случаите.

Миглена е една от останалите 70%. Тя е поела по нелекия път на лечението си с първоначалното намерение то да се проведе изцяло в България. Мотиви: здравно-осигурена е, тук има болници и добри специалисти, защо е необходимо да дава куп пари за лечение в чужбина. В рамките на един месец след първата операция трябва да започне химиотерапия и лъчетерапия. В резултат на инфекция-дали вътрешно болнична, дали породена от нейния организъм, не е разбрала и не това е важното в случая, Миглена е с 40 градуса температура. От ИСУЛ, където е насочена за терапиите й предлагат първо да се излекува от инфекцията и тогава да отиде там. Приятелят  и настоящ съпруг-белгиец, се обръща към една от водещите онкологични клиники не само в Белгия, но и в Европа. За тамошните специалисти варианти “излекувай се сам и тогава ни се обади”, просто не са познати. От болницата дават съгласие Миглена да постъпи за лечение там възможно най-скоро. Докато минават няколко дни за уреждане на заеми, подготовка на документи и пътуване, от белгийската болница дават напътствия за всички допълнителни изследвания, които са необходими, за да може буквално от кацането на летището, да започне лечението. Приликата с приказките не свършва дотук. Цялото по-нататъшно лечение в Белгия, на фона на разказаното от други онкоболни и техни близки за условията на лечение у нас,  звучи като приказка.

Инфекцията, станала пречка да постъпи в болница в България, е стабилизирана само за 24 часа. Лекарката, специалист по лъчетерапията, се е занимавала предварително три дни само с нейните изследвания, за да знае какво точно е необходимо за нея като пациент. И до днес същата лекарка е на разположение винаги, когато е необходимо консултиране с нея. За стабилизирането е било необходимо кръвопреливане, което е предхождано от няколкочасова диагностика на кръвта, за да  бъде прелята точно кръвта, която максимално съответства на нейната. Цялата тази подготовка и прецизност в изследванията са довели до липса на какъвто и да е дискомфорт или странични ефекти като загуба на апетит, повръщане и др. по време на химиотерапията.

Докато слушам този разказ, пред очите ми е картината на провеждани химио и лъчетерапии, описана от всички интервюирани досега. Картина на безпомощни, уплашени болни, чудещи се какво им предстои и борещи се всеки, кой както може, както е чул или видял от някой друг, да преминат през тези изпитания. Обнадеждаващо е очакваното предстоящо увеличаване броя на апаратите за лъчетерапия у нас след усвояване на европейски средства. Към новите апарати обаче трябва да се добавият и други, абсолютно необходими парченца от пъзела, за да стане завършена картината на лечението на хората с онкологични заболявания. Миглена споделя, че в Белгия никой не се отнася с хората с диагноза рак като с обречени. За нея още са силни впечатленията за усмивките на лекарите и болничния персонал, за музиката и картините в болницата, за готовността на всички да се занимават с нейния случай от осем сутринта до девет вечерта, когато това е необходимо, без значение дали е работен делничен ден, дали е събота или неделя. На всичките и страхове и опасения е получавала незабавен отговор и даващото й сила изречение: ”Кураж, мадам, кураж!”,  неизменно казано с усмивка. От изключително значение е и пълна информираност за всичко, което предстои при лечението-от процедурите, до храненето и възможните последици и странични ефекти. Именно тази  информираност я е насочила към избор на процедура по химиотерапия   в по-късен етап, която счита, че в максимална степен е подходяща за нея.

В споделеното от всички участници в проекта досега, изразът “липса на информация” за възможните процеси и алтернативи на лечение се повтаря непрекъснато. Тази неинформираност лишава пациентите от право на избор за пътищата на лечение. Това тяхно право се нарежда на везните на успешното лечение наред с остарялата техника, трудностите при снабдяване с лекарства, хаосът с документи и променящия се периодично ред за достъп до специалисти и др. Всеки един от тези фактори има своето определящо значение за постигането и поддържането на баланса.

Срещата на Миглена с диагнозата “рак” е поставила пред нея много въпроси за това, какво е нужно на хората, за да се справят и да оцелеят. Освен безспорната необходимост за висок професионализъм на специалистите, трябват и промяна в цялостното отношение към хората с онкологични заболявания, и по-добри условия в болничните заведения. Всеки болен споделя с признателност името на лекаря, който му е подал ръка навреме и е спасил живота му. Но тъй като “една птичка пролет не прави”, е  нужна промяна в цялостната организация и структура на болничната помощ за онкоболните. Това не е техен каприз, не е въздишка с копнеещ поглед към болничните условия в чужбина. Това е необходимост, която не може да се подминава, нито да се заменя само с обсъждането на цените на лекарства, процедури и апаратура.

4 Comments

  1. IMAM RAK NA LIMFEN SHIEN VAZEL VECHE 2 GODINI SAM V KONDICIA NA 44GOD SAM .MOGA DA KAJA CHE ISCHETOH VSICHKO SLAB LI SI PSIHICHESKI SI OTIVASH BARJE .GORE GLAVATA NA VSICHKI I MNOGO NESE DOVERIAVAITE NA INVANZIVNATA HIRURGIA

    • Zdravej Boyko, vijdam che si pisal predi okolo 2 godini i mnogo se nadiavam da si se preboril s bolestta. Bashta mi e sas sashtata diagnoza ot 2 meseca, mnogo te molia da ni posavetvash neshto kakvoto ti precenish che shte ni e ot polza v tozi moment. Ochakvam tvoia otgovor s netarpenie. Pozdravi Pepi

  2. Много хубаво , че има приятел белгиец . Аз и вс , които нямаме възможност за чужбина какво да правим ? Ето аз съм с метастази от рецидив след 6 химио , с болки с ? за мета черен дроб и ми казаха да изчакат да мина на ПЕТ скенер , за който записват февруари – март……дотогава не знам какво ще стане с мен …..

  3. http://www4bg.dr-rath-foundation.org/articles/cancer-natural_eradication.html
    Пробвали ли сте да се свържете с фондацията на Д-р Рат? Те са правили изследвания , че може да лекува рак само с витамини и минерали. Потърсете в гугъл д-р Рат Rath foundation org
    Има и преведени страници на сайта им. Вижте още една гледна точка. Поне няма никакви странични ефекти това лечение.

Вашият коментар

Required fields are marked *.