Проект С РАК ВЪВ ВРЕМЕ НА КРИЗА

Пациенти и лекари-противопоставени или обединени като клетки от един организъм

| 1 Comment

Гарантиране защитата на човешкото здраве е предмет на регулиране в рамките на ЕС.  Европейската харта за правата на пациентите, съставена през 2002г., утвърждава 14 основни права на пациентите. Сред тях са: право на достъп до здравни услуги; право на информация; право на съгласие; право на свободен избор между различни лечебни процедури; право на навременни грижи; право на  съблюдаване стандартите за качество.

Действащото в България законодателство не съдържа цялостна регламентация на отношенията лекар-пациент. България все още е единствената държава в ЕС, където не са цялостно уредени нормативно правата на пациентите. В изпълнение на директиви на ЕС за приложение на Европейската харта за правата на пациентите, в процес на обсъждане е законопроект на Закон за защита правата на пациентите.

Поредната ми среща с пациенти, пожелали участие в работата по проект “С рак във време на криза”, реализиран в партньорство с Клуб за борба с рака в Dir.bg и сдружение “Онкоболни и приятели”- гр. Бургас, изважда на показ последиците от липсата на нормативно регулиране на защита правата на пациентите у нас.

Екатерина  Начева е от гр.Пазарджик. Заявила е готовност да сподели своите наблюдения, защото е убедена, че пациентите и лекарите са клетки от един организъм.  Този организъм за Екатерина е “България” и за мен  думите  й съвсем не звучат високопарно.

Много от онкоболните, с които съм разговаряла досега, споделяха, че са губили ценно за лечението им време в търсене на информация. Екатерина добавя още детайли към пъзела-информацията, получавана от лекарите, е била непълна, измъквана с много настояване и давана в повечето случаи набързо по коридорите на болницата и дори след финансово “поощряване”. Разбирам неудобството й да нарече поощряването с точните думи, уточнявам дали е плащала, за да получи внимание от лекарите и тя потвърждава, че е така.

В Европейската харта за правата на пациентите правото на информация е регламентирано по следния начин: “право на информация-Всеки индивид има правото на достъп до цялата информация, касаеща неговото/нейното състояние на здравето, здравните услуги и как да ги използва и всички налични достижения на науката и технологични новости”.

През месец декември 2011 година правителството ни одобрява промени в Закона за лечебните заведения, според които болниците ще трябва да имат информационно звено. Очакванията на правителството са също и  че в резултат на промените, за всяка област от страната броят на специализираните и многопрофилни болници ще бъде максимално съответстващ на нуждите от лечение. Окончателното приемане на промените в закона и в националната здравна карта предстои. Истинска грижа за болните или кръстосване на шпаги между управляващи и опозиция, търсене на точните механизми, стимулиращи добрите практики в здравеопазването или поредна проява на държавно регулиране в здравната сфера, са предлаганите промени? Броят легла в болниците или необходимият минимален брой лекари по специалности ще се окажат разковничето за провеждане на лечение, отговарящо на установените световни стандарти? Докато верните отговори станат ясни, десетки онкоболни ще продължават да пътуват до съседния областен град за консултации в съответния консултативен онкологичен център (КОЦ) и да намират начини, кой както успее, да посещават специалисти онколози. Според областната здравна карта за област Пазарджик, на територията и на тази област освен Ямбол, както разказахме в предишна публикация по темата, няма консултативен онкологичен център. Няма и онколози, въпреки нормативно установените изисквания (двама специалисти общо за областта) за осигуряване на специалисти  с медицинска онкология в общинските болници! Пациентите си задават въпроса от какво зависи и какво може да стимулира появата на тези специалисти. Очевидно е, че нормативните предписания само не са достатъчни.

За Екатерина може да  прозвучи като ирония на съдбата това, че преди няколко години именно болница в гр. Пазарджик  (МБАЛ „Ескулап”) е първата болница у нас, която  е дарена със специално табло с Европейката харта за правата на пациентите от омбудсмана на България, с цел популяризиране на фундаменталните права на пациентите, регламентирани от хартата.

Разказът на Екатерина потвърждава и споделяното вече от други пациенти – онкоболните са достатъчно стресирани от диагнозата и усилията, необходими за преодоляване на множество препятствия, за да бъдат в състояние спокойно и обосновано да взимат правилни решения за лечението си. Абсолютна необходимост в тези моменти, за тях и за близките им, е да бъдат консултирани от психолози, диетолози и други специалисти, които да  ги насочват в правилната посока. И, ако тя е имала възможност да научи на спокойствие в по-късен етап всичко, което й е било необходимо по време на лечението, други онкоболни и техните близки не са имали този шанс.

За Калояна Налбантова шестте години боледуване на майка й от края на 2004г. до началото на 2011г., са съпътствани с непрекъсната борба, страх и трудности на всички нива-от своевременното снабдяване с лекарства, до  постъпване в болница и получаване на адекватна медицинска помощ и грижа. Сега тя си дава сметка, че е изглеждала като луда, докато се е щурала по болниците в търсене на помощ, че е била отчаяна и дори сърдита заради това, че за нея никой не се е сетил да попита има ли нужда от помощ и да й предложи съчувствие и подкрепа. През сълзи  споделя, че силната любов на майка й към живота,  е помогнала, въпреки трудностите, жената да понесе шест тежки операции, да пътува от  Сливен до  София за лечение, да си плаща дори сама здравните осигуровки за периодите, когато не е можела да работи поради заболяването си. Правото на пациента да получава навременни грижи е едно от регламентираните права в Европейската харта за правата на пациентите и важи за всяка фаза от неговото лечение. Това, което е получила като лекарска грижа майката на Калояна в последните дни от живота си, е всичко друго, но не израз на гарантирано право на получаване на навременни грижи. Близките са настоявали пред лекарите болната да получи внимание и всичко необходимо в последните етапи от болестта.  Неизменният въпрос, който са чували от тях е: ”Вие не знаете ли, че тя си отива? Какво очаквате?”.

Неудобно ми е да  разпитвам събеседничката си дали е искала да изрази с жалба или по друг начин несъгласието си с нередностите, на които е била подложена болната й майка. Калояна се замисля и споделя, че по-важното е да се говори и пише за това, че и самите лекари като че ли нямат свобода при избор на лечение на пациентите си. Някъде в лабиринта от клинични пътеки, протоколи за лекарства, брой на болнични легла, се е загубила нишката, можеща да доведе до качествено и успешно лечение. Думите на тази млада жена, че вероятно и самите лекари изпитват неудобство от условията, при които лекуват пациентите си, потвърждават у мене разбирането, че лекари и пациенти не стоят от двете страни на барикадата. Наистина трябва да се намери механизъм, който да ги постави в единство като клетки на един организъм.

В разсъжденията на глас по проблемите, поставяни от онкоболните в нашите разговори, се включва и Евгения Адърска-председател на управителния съвет на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания и приятели. Асоциацията е член на Национална пациентска организация, която от своя страна е една от признатите за представителни организации за защита правата на пациентите по смисъла на чл. 86б, ал. 1 от Закона за здравето. Според нейните дългогодишни впечатления (организацията е създадена през 2004г.), необходимостта от ревизия на грижата за пациента у нас е повече от належаща. Един от аспектите на тази ревизия трябва да се изрази в поставяне на понятията “пациент”, “здраве” и “здравна политика” в съотношение, което ги обединява, а не ги противопоставя. Да се надяваме, че е дошло времето и пациентските организации да предприемат повече подходящи действия, насочени към промяна в грижата към пациентите.

В навечерието на 18 април – Ден на правата на пациента в ЕС, искам да вярвам, че съвместните им усилия ще помогнат нашата страна да преодолее статута си на единствена европейска държава без правно регламентиране на правата на пациентите.

One Comment

  1. Трябва да се приеме закон за правата на пациента и на лекарите да се забрани да работят едновременно в държавни -общински болници и в частни болници и кабинети. Да изберат едно работно място и да работят пълноценно и качествено, а не да размотават пациентите от държавните болници да ги насочват към частните им практики, за да им вземат парите!!!

Вашият коментар

Required fields are marked *.